събота, 26 декември 2015 г.

Филмите на 2015 (част I - англоезични)





1. "Лудият Макс: Пътят на яростта", Джордж Милър (Австралия)
Джордж Милър се завърна с гръм и трясък, а "Пътят на яростта" показва как един екшън филм може  да излезе извън ограничените рамки на жанра и да се превърне в стилизирана политическа критика, използвайки артистично създаден свят. "Лудият Макс" не само възкреси старомодните практически ефекти (трупата от Сирк дьо Солей се справя блестящо с каскадите), а и образно показва пагубното въздействие на една черна идеология, която третира жените като обекти, като средство за раждане, а не като равноправни личности. Или както бе изписано на стената в една от сцените "Ние не сме обекти". Отделно показва как тази идеология използва необходимостта от ресурси за да се превърне в религиозен култ и как умее да промива мозъците на деца, превръщайки ги в изпълнителни убийци. Достатъчно е да прочетете на обратно крясъците "Валхала" (Valhalla) за да се сетите за коя идеология става въпрос. Интелигентна, артистична критика, изградена на заден фон, без да натрапва на визуалното зрелище. Трансформацията на един от героите показва силата на любовта, колкото банално да звучи, във филма Милър го постига отново със стил.   

2. "Завръщането", Алехандро Иняриту (Мексико)
Изключително първичен и суров филм, с невероятна кинематография, която те кара да усетиш вятъра и шумът на листата. Иняриту противопоставя двама от най-популярните актьори - Леонардо ди Каприо срещу Том Харди. Тяхната история не е само за отмъщение и възмездие, а по-скоро история за две противоположни начала. Героят на Ди Каприо - Хю Глас, е добрата страна на човечеството, онази заредена със съвест, самосъзнание и чувство за отговорност, а героят на Харди е деструктивната половина, тази която гледа да оцелее независимо от залога, да доминира, да раздава правосъдие. В отделни моменти Хю сънува почти сюреалистични сънища, сред който и онзи с огромна пирамида от животински и човешки кости и черепи, която може да видите в рекламните плакати на филма. В този сън сякаш се обажда чувството за вина, породена от жестокостта на хората, с която са изградили цивилизацията си. Кост върху кост. Още в началото е показана тази жестокост към всичко - животни, хора, към природа. И ако индианците символизират повика на природата, то краят на този филм вероятно е точно такъв. Природата съди.  

3. "Сикарио", Денис Вилньов (Канада)
"Сикарио" е филм за наркокартелите в Мексико, но самият факт, че режисьор е Денис Вилньов, го прави много по-различен от познатите тривиални криминални драми. Предишни филми като "Враг" и "Изпепелени" само загатват за комплексните проекти, с които се захваща канадския режисьор. Тук Вилньов е честен със зрителя, не му предлага евтини героични клишета, възхваляващи смелостта и всеотдайността на полицията или на специализираните отряди, или пък елементарни изтъркани послания като "щом се занимаваш с криминални деяния, все някой някога ще те гръмне накрая". Героинята на Емили Блънт (Кейт) не е само роля, тя е символ, позиция на автора, изобразяващ наивността, че такава сложна структура като мафията може да бъде победена с честна борба, възвишени идеали и игри по правилата. Затова Кейт е безпомощна, абсолютно безсилна в този свят.  Героинята е жена за да подсили ефекта и да покаже крехкостта на идеализираното добро в борбата срещу опаковъчния термин "зло". Не можеш да се пребориш срещу природата на човека. Не си правете илюзии, че полицията може да премахне картелите, но поне може да даде преимущество на една от тях и да я контролира, както и в реалност се получава.    

4. "Стаята", Лени Абрахамсън (Ирландия)
Сценарият на "Стаята" е писан от самата авторка на едноименната книга - Ема Донахю, но ако има нещо, което наистина впечатлява това е актьорската игра на Брий Ларсън и Джейкъб Тремблей. Те се държат толкова естествено и непринудено, че дори и аз да бях писал текста, пак екранизацията щеше да е на ниво. Не си спомням откога не съм гледал толкова ангажиращо и пленително изпълнение, при това от едно дете. Историята е за майка и нейното момче, които в началото ги виждаме заключени в една стая. Героинята на Брий е невероятно убедителна и трогателна в убеждаването на своето момче, че стаята е всичко и се опитва с всички сили да предпази и скрие от него ужасяващата истина, затворена в това пространство. Майката създава една цяла вселена, а момчето се възхищава и радва на малкото, което имат. Следва трудна интеграция в обществото, но това положение ни кара да погледнем в други перспективи. Рядко филми така емоционално разсичат, но "Стаята" го направи, при това с простички неща. Заслужава си да се гледа дори само заради изпълнението на Джейкъб.     

5. "Безродни зверове", Кари Фукунага (САЩ)
Романът на Узодинма Ивеала е основната причина и филмът на Фукунага толкова добре да проследи превръщането на едно момче в поредното дете-войник. Много добре са показани причините и етапите през които преминава тази трансформация, както и колко умело действат въоръжените горили и техните водачи. Нестабилната и опасна среда, в която израстват тези деца предполага такава експлоатация и превръщането им в машини за убиване. Това се забелязва не само в Африка, но и примерно и в Афганистан и Сирия, където се забелязват абсолютно същите симптоми. За мен този филм е важен в исторически план, защото самата тема е разнищена в дълбочина от автора на книгата Ивеала, а режисьорът просто е изпипал перфектно всички детайли.



6. "Отвътре навън", Пийт Доктър (САЩ) и Рони дел Кармен (Филипини)
Никак не е лесно да се изгради филм, който да е предназначен за деца, но темите да са комплексни дори за родители. Пиксар за пореден път са се справили и са намерили този баланс между съдържание и забавление, което може да обогати и двата свята - този на малките, и този на големите. Лично аз намирам за доста оригинална идеята да представиш невротрансмитерите в мозъка (допамин, серотонин, окситоцин и т.н.) като забавни същества, които контактуват помежду си, а от тяхното състояние да зависи и настроението на главната героиня. Това не само може да научи много деца да контролират и овладяват емоциите си, но може да разясни на много родители как поведението и характера на децата им зависи страшно много от заобикалящата ги среда, от взаимоотношенията между деца, родители, учители и т.н. "Отвън навътре" е филм за израстването и за изграждането като личност, но го представя по начин, по който не сме виждали преди. /

7. "Марсианецът", Ридли Скот (Великобритания)
Романът на Анди Уеър "Марсианецът" се превърна в нещо като фронтмен на НАСА, които не само използваха корицата за една от совалките от програмата "Орион", но също така стартираха уеб приложение, чрез което посетителите могат да следват въображаемия престой на Марк Уотни на червената планета. Към феновете се присъедини "астрозвездата" Нийл ДеГрас Тайсън, който бе и сред промоутърите на филма. Ридли Скот е свършил чудесна работа и за радост не е превърнал екранизацията в скучна и досадна научна тирада, нито пък в психологическа мизерия, а е успял да балансира драматичните елементи, характерния от книгата хумор и научния бекграунд. Британецът е създал точно това, което "Марсианецът" трябва да бъде - позитивна, забавна и "нърдовска" лента. Линията на Анди Уеър е продължена, а франчайзът се превърна в ода, възхваляваща силата на науката...и човешките грешки. Може много да критикуват филма за това, че героят не е достатъчно дълбок в психологичен план, но я стига - ако всички филми ни натягат и наблягат над драматизма, всички ще изпаднем в ненужна депресия. 

8. "Еx-Machina: Бог от машината", Алекс Гарланд (Великобритания)
Някои определиха филма на Гарланд като съвременна красива версия на готическия роман от Мери Шели "Франкенщайн", а други - като осъвременен пастиш от романите на Айзък Азимов. За мен обаче "Екс-Машина" е кинематографско приложение на "Себичният ген" от Ричард Докинс, защото съвсем ясно изразява идеята, че пресъздавайки тези вродени егоистични гени, макар и чрез оптични влакна и изкуствени материали, те сами ще еволюират и ще се стремят към свобода и борба за оцеляване, а и може би по-нататък - към интелектуално превъзходство. Гарланд разглежда също някои по-социални теми като взаимоотношенията мъж-жена, слабостите на мъжката природа, самотата в хай-тек общество и т.н., което също добавя силни нюанси към филма. Отделно Гарланд успява да постигне цялото това визуално съвършенство и да разкаже историята, използвайки само четирима актьори, 15 милиона долара и ограничен състав.

9. "Омразната осморка", Куентин Тарантино (САЩ) 
На пръв поглед пореден филм на Тарантино без никакъв смисъл, на всичкото отгоре е с продължителност три часа, а действието се извършва почти през цялото време в една барака. Понеже го гледах в най-големия студ, има вероятност и на вас да ви премръзнат топките (ако имате, де). Смахнатият режисьор обаче иска за пореден път да прати по дяволите всички стереотипни образи в Холивуд. Както в "Гадни копилета", където Тарантино бе разменил местата на нацистите и евреите, така и в "Омразната осморка" всичко е наопаки.  Южняк и негър срещу останалите. Нито един от героите не може да се нарече положителен, всички си имаха свое тъмно минало. Жена, която се държи като мъж. Ролята на Дженифър Лий разчупва всички шаблони, които сме свикнали да гледаме. Признавам, едва след второто гледане разбрах идеята на филма.  

10. "Аз, Ърл и умиращото момиче", Алфонсо Гомес-Рехон (Мексико/САЩ)
Никога не съм харесвал сълзливи тинейджърски драми за болни и умиращи . Никога не съм харесвал тинейджърски филми. Цяло чудо е, че дадох шанс на "Аз, Ърл и умиращото момиче". Още по-удивително е, че ми хареса. Отвратителното е, че сравняват този филм (и съответно книга) с "Вината в нашите звезди" на прехваления влогър Джон Грийн. И ако "Вината..." е направен с всички елементи, които не харесвам в Холивуд, то филмът на Гомес-Рахон много приятно ме изненада с липсата на каквито и да е било лигави, досадни и романтични моменти, а образите са много симпатични и свежи. Присъствието на Оливия Кук e обаятелно, а независимото кино винаги има какво да покаже, особено когато засяга по-лични и малки теми.

Bonus. "Кунг Фюри", Давид Сандберг (Швеция)
Финансиран изцяло от уеб-фенове, "Кунг Фюри" беше най-хубавото нещо, което гледах в youtube през 2015г. Дори изглежда по-добре от поне 80% от филмите, които гледах (особено българските), а е правен от любител и е заснет в неговия офис, намиращ се на майна си в Северна Швеция. Сандберг е направил 30 минутен филм, събрал всичките деветдесетарски субкултурни феномени: като почнем от компютърните игри до наивните до кретенизъм "чийзи" екшън филми, които гледахме на VHS. Всеки живял през 90-те ще усети носталгията, ще пролее някоя сълза и ще си припомни мигове от детството, част от което е било пропиляно  с видеоигри и видеокасети.  

/