събота, 2 януари 2016 г.

Филмите на 2015 (част II - неанглоезични)




1.  Грузия/Естония - "Мандарини", Заза Урушадзе
Всеки кадър от този филм е като красива пейзажна живописна картина, изваяна от художник от късния Романтизъм. И макар темите във филма да са наглед вече преекспонирани, най-често от киното на бившите югославски републики,  "Мандарини" има свой  колорит, свой исторически бекграунд,  а актьорите придават страхотна тежест на характерите. Съдбата затваря в една къща един естонец, грузинец и абхазец, всичките въвлечени във вихъра на поредния кървав конфликт в региона. Oмразата, страхът и съмнението между абхазеца и грузинеца са повлияни от вечните политически спорове, но постепенно, благодарение на естонския старец, те се трансформират в чисто човешки взаимоотношения.

2. Унгария - "Лиза, феята-лисица",  Кароли Mейсарош
Гледах го в момент, когато вече ми бе писнало от сериозни филми с още "по-сериозни" претенции. Филмът на Кароли е като съвременна приказка, има топлата визия на "Амели Пулен" от Жан-Пиер Жьоне, комбинирана с атмосферата на седемдесетте години, но притежава и елементи от Уес Андерсън, смесени с детайли от японската култура. Японските песнички във филма ми влязоха под кожата.  Моника Белсай е прелестна в ролята на Лиза, а темите са простички. Всеки се сблъсква с тях в даден етап - търсенето на любовта, на щастието, на правилния човек за създаване на семейство, бягството от самотата, ревността и страха от остаряването.





3. Канада - "Мамa", Ксавие Долан
Тинейджърските години са винаги били трудни и за родители, и за подрастващи, като много често се получава неразрешим сблъсък  между типично бунтарското поведение на младите с родителското притеснение, планове и амбиции. Като добавим социалния стрес и финансова нестабилност, липсата на баща, младежът Стив се превръща в една нестабилна в емоционално отношение фурия, с която затрупаната с проблеми майка трябва да се справи. Не е за вярване, че режисьорът на филма Ксавие Долан е бил само на 25 години, когато излиза филма, а освен режисьор, той е и сценарист, монтажист и продуцент.

4. Аржентина - "Диви истории", Дамиан Шифрон
"Диви истории" е като сборник от разкази, всеки от които е с различни герои, различен сетинг и разглежда различни социално-обществени проблеми: като почнем от ролята на родителите във възпитанието, необяснимата жажда за мъст и социалната агресия,  импотентността на бюрокрацията и обществените системи и т.н. Смело и оригинално хрумване на Шифрон, чийто шест истории са разказан с лека ирония.

5. Русия - "Левиатан", Андрей Звягинцев
Левиатан е много комплексен филм, който е вдъхновен от действителната история на Марвин Хиймайър, който през 2004 г. решава да събори няколко общински сгради със собственоръчно устроен и усилен булдозер, преди да се самоубие. Филмът преплита и библейски истории и като цяло критикува организираните институции, които вместо да въдворяват ред в обществото, постепенно се превръщат в прогнили структури, разпадащи се под тежестта на човешките слабост и поквара. Отделно е и филм за семейните ценности, за трагедиите причинени от лошите взаимоотношения.

6. Иран - "Момиче, което се разхожда само през нощта", Ана Лили Арампур
Ноар-уестърн с вампири от иранска режисьорка. Как само звучи това? Артхаус кино такова, каквото трябва да бъде: неразбрано от мнозина. Изисква се смелост да представиш положението на жената като вампирка, която раздава правосъдие и възмездие, а в същото време запазва и своята женствена същност. Впечатляващо е да направиш такъв фюжън на култури и жанрове за да разкритикуваш както западната деградация, така и източната репресия над личността. Разбира се заснет извън Иран. Жалко, че такива филми рядко достигат до нас и рядко биват разбрани.

7. Белгия/Франция - "Два дни и една нощ", Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден
Най-доброто произведение на фестивалните любимци - братя Дарден от много време насам, като през последните години ме убиха от скука с неоралистичните си филми. Изпълнението на Марион Котияр със сигурност е сред най-добрите през годината и тя е най-доброто попадение на белгийците. Единствено ме глозга леко наивния сюжет, като през цялото време се питах защо героинята на Котияр хвърля толкова енергия да запази работата си, при това с колеги, които не я харесват особено, вместо да потърси нова. В крайна сметка действието се развива в Западна, а не в Източна Европа. Но от друга страна, разговорите с нейните колеги разкриват доста проблеми, пораждащи социално напрежение, а това вероятно е била идеята на братята. 

8. Бразилия/Франция - "Солта на Земята", Вим Вендерс и Жулиано Салгадо
"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.” Това е цитат от Библията, което не пречи на моите възгледи и всъщност съдържа цялата идея на филма. Фотографиите на Себастиао Салгадо са запечатали стрховете, желанията и притесненията на множество лица, хора, които са били на прага на смъртта. Хората са тези, които обезсоляват земята, но и тези, които я осоляват, придават й вкус. Може ли да има баланс? Труден за гледане филм, не е за всеки, но Вендерс и Салгаду са хора на изкуството, умеят да извличат от всяка снимка купища истории.
9. Сърбия - "Ще се видим в Монтевидео", Драган Биелогърлич
Сърбите за пореден път показват, че умеят да създават кино, а освен филма на Драган Биелогърлич, успях да гледам други две силни сръбски творения: "Анклав" и "Ничие дете", които не включих, тъй като темите за войни и конфликти могат да станат досадни.
"Ще се видим в Монтевидео" не впечатлява толкова с дълбочина на историята или характерите, колкото с начина по който визуално е пресъздаден духа на 30-те години. За участието на тогавашния югославски футболен отбор съм чел много истории ( най-вече от книгата "От Уругвай'30 до Мексико'86"), а Биелогърлич я е разказал по най-добрия начин.

10. Унгария - "Белият бог", Корнейл Мундруцо
Признавам, че включването на "Белият бог" е от лична гледна точка, защото филмът нито се отличава визуално, нито актьорската игра е нещо забележително, нито пък темата за кучетата е нова. Но пък е трогателен, малък филм, който се запечати в главата ми, а това е достатъчно да попадне в топ 10 на неособено плодотворната 2015 г. за европейското кино.