Филмите на 2016 (неанглоезични)

Още една година се прибавя към традицията да споделя 10-те най-впечатляващи филма, на които попаднах тази година. Както е ставало и преди на въпрос, проблемът на неанглоезичните, комерсиални филми е, че достигат по-късно до нас. Най-вече благодарение на фестивали, торенти и други нетрадиционни източници.

10. Той е пак тук (2015), Германия /Еr ist wieder da/
- Премиера в България: няма
За съжаление художествената стойност на самия филм не е голяма, на светлинни години е от интелигентния, циничен сарказъм на книгата. Но за почитателите на романа на Тимур Вермеш със сигурност винаги са искали да видят каквато и да е визуализация. Интересно е да си представиш възкръсването на Хитлер в модерни времена, макар и то да е доста скромно откъм бюджет и изпълнение. Все пак филмът получи номинация от Европейската филмова академия, а някои от идеите са сполучливо показани. Остава си филм само за фенове.

9. Сблъсък (2016), Египет /Eshtebak/
- Премиера в България: няма
Нямам представа как ще бъде приет египетското произведение от западна аудитория, тъй като арабските филми по дефиниция са изпъстрени с много диалози и спорове, понякога доста досадни, изговорени на висок глас. Темата е много актуална, действието се развива почти изцяло в един полицейски ван, където постепенно биват затваряни различни хора по времето на протестите срещу правителството на Морси. Така там попадат хора от различните прослойки на обществото: ислямисти, секуларисти, работници, футболни фенове (активно участвали в протестите), жени, деца и т.н. Идеята на филма е простичка, но важна (макар и да не съм съгласен с малко по-либералното отношение към радикалите): Различието е богатство, от което обществото печели, и не е причина за омраза и изолация.

8. "Слугинята" (2016), Ю. Корея / Agassi /
Въпреки огромните сходства между новото произведение "Слугинята" на злия корейски гений Пак Чан-Ук с мини-сериала Fingersmith, филмът е толкова красиво направен, с интересната викториански атмосфера и стил, комбинирана с азиатски елементи, че нямаше как да не попадне тук. С една позната спорехме дали това е "мъжки" ай-канди филм, или е женски. За мен по-скоро е женски, или поне едно преклонение пред женската красота и съжаление, че светът не е повече матриархален, когато е нужна малко повече топлота и нежност, отколкото мъжка грубост и сила.

7. Tана (2015), Австралия /Тanna/
- Премиера в България: няма
Тази година в списъка ми има два трибалистични филма, което ще рече, че ми харесва идеята нещата да бъдат максимално опростени. Тогава първичните проблеми са по-лесно се разгадават, дали живеем в сложен технологичен свят, или насред колиби в джунглата, темите за омразата, отмъщението, любовта, свободата - са си все същите. "Тана" може да бъде разгледана като племенна версия на "Ромео и Жилиета", толкова реалистично заснет, че може да бъде взет за документален филм. Не пращи от оригиналност, няма туистове, ефекти, филмът просто предлага едно по-различно кинопреживяване.

6. Овни (2015), Исландия /Hrutar/
- Премиера в България: няма
Тръпки може да те пробият от мразовитата атмосфера във филма, но в същото време предизвиква и някакво чувство на уют с тези типични исландски къщички и извънградски начин на живот. Двама братя, които не си говорят от години, обединяват усилия за да спасят последните овце, които трябва да бъдат унищожени заради зараза. Изчистен, простичък, със спокойно темпо, типично скандинавско хладно кино.

5.  Дългият път към дома (2015), Ю.Корея /Seobu Jeonseon/
- Премиера в България: няма
Филми за войните в различните райони на планетата вече взеха да стават досадни, но изглежда винаги може да те изненада някой от тях. В стандартните военни кинотворби едните са лоши, другите са - нашите. В корейската война нещата са по-сложни и някои творци осъзнават, че погледнато отстрани сред цялата тази омраза и противопоставяния, точно тогава може да изпъкне човешката милитаристка глупост, ала тогава може и да се завърже приятелство между врагове. На моменти забавен, в други тъжен,  има и сцени, които мнозина биха счели за наивни, аз обаче го поставям високо в листата.

4. Най-щастливият ден в живота на Оли Маки (2016), Финландия, /Hymyilevä mies/
- Премиера в България: Март, 2017
Филм, който от една страна се опитва да възроди носталгията към европейското следвоенно кино, затова е и заснет на Кодак ТХ черно-бяла лента. От друга страна съпоставя кариера и комерсиален успех срещу личния живот и лични желания. Историята в голямата си част е за боксьора Оли Маки и подготовката му за голям боксов мач, покрай който се случват и редица второстепенни житейски неща, които променят героя. Скромен, но добре направен филм, без излишни претенции, с чудесна музика и операторска работа, което накара финландците да го представят като свое предложения за наградите на Академията.

3. Моята земя (2015), Дания /Under Sandet/
- Премиера в България: няма
Когато се появи нов филм за Втората световна война, повечето хора, включително и аз, възкликват " О, не, пак ли?".  Въпросът е в подхода и идеята зад творбата. В случая кинематографията е страхотна и не случайно това бе отбелязано в наградите на ЕФА във Вроцлав, а  "Моята земя" се превърна и в номинацията на Дания за Оскарите. Изисква се смелост да направиш филм, в който да представиш историческия ти враг в чисто човешка светлина, да изпитваш симпатия и съжаление към него, защото смъртта винаги е безсмислена за всички страни. Историята е за млади германски войници, взети в плен и накарани да обезвреждат мини - като за повечето от тях това е равносилно на смъртна присъда.

2. Човек, на име Уве (2015), Швеция; / En man som heter Ove/
- Премиера в България: 7 Октомври, 2016

Още след прочитането на книгата много исках да се направи филм по нея, но не вярвах, че нещо би се получило, заради огромния й спектър от чувства: толерантност, традиции, любов, омраза, чест, съвест, предразсъдъци, приятелство и всичко пречупено през погледа на чудесно изграден  и интересен образ. Режисьорът Ханес Холм успява без големи средства да извлече малка част от топлотата и енергията на романа на Бакман и без да е шедьовър, да зарадва повечето почитатели на Уве. Филмът дори бе номиниран за комедия на годината от Европейската филмова академия и се превърна в предложението на Швеция за Оскарите.

1. Прегръдката на змията  (2015), Колумбия; /El abrazo de la serpiente/
- Премиера в България: 22 Март, 2016
Във времена, в които рециклирането на стар материал и опаковането му в нови по-лъскави опаковки се превърна в еталон за комерсиалното кино, появите на такива истински арт филми е като терапия. При това думата "арт" не е вкарана само за издигане на елитарен статут на произведението. "Прегръдката на змията" наподобява документален филм, в който ненатрапчиво се описва цялата красота на една изчезнала култура, живяла някога в пълна хармония с природата. Но всичко е разрушено, лакомията за каучук съсипва уникален обществен строй, или както казва главният герой Карамакате за наследниците на тази култура - те са взели най-лошото от Стария и Новия свят. Филмът е едно пътуване из дебрите на местната философия, медитация и опит да се предаде насъбрана вековна мъдрост, във времена, в които това наистина е необходимо.

Бонус: Ничие дете (2014), Сърбия / Nicije dete /
Малко разочароващо е, че такива филми достигат до нас едва година и половина след завършването им, при това стават достояние не на голям екран, а благодарение на неособено легални източници. Историята на филма не е особено оригинална - намерено е дете, отгледано от кучета в гората. Следва трудна интеграция, при това в размирни, военни времена. Но кои са зверовете, истинските зверове на тази земя? Винаги съм се възхищавал как сърбите умеят да правят кино, при това на високо ниво - добре изградени характери, стилна кинематография, добър замисъл, макар и историята да сме я срещали и преди.
---------