неделя, 14 януари 2018 г.

Филмите на 2017

Мързи ме да пиша интро. Затова слагам картинка и директно изреждам:





1. Three Billboards Outside Ebbing, Missouri / Три билборда извън града
Ако не беше излязъл въобще нямаше да пиша за филмите тази година, толкова бе скучна и постна, че може да се опише като филмов аналог на големия ирландския глад от 1845-а . И точно ирландското копеле Мартин МакДона да ми спаси филмовата 2017, каква ирония, а!
Макар и с бюджет само $12 милиона, "Три билборда извън града" е изпипан във всяко отношение. Да, с десетина милиона може да изхраните доста деца в Африка, но в съвременната киноиндустрия не стигат само за хонорар на разглезена холивудска звезда с целия й антураж.
Най-сетне видях великолепно изградени образи, а не просто ходещи клишета, настроени по шаблон. Не сиви, бели или черни герои, а на реални хора, при това достатъчно интересни, с всички необходими нюанси, положителни и отрицателни.
Слава Богу, филмът не беше за расизъм, феминизъм или нещо от менюто на сошъл джъстис воините, а е за предразсъдъците, които се създават в обществото по един или друг начин. Всички симпатизираме и съчувстваме на героинята на Франсис МакДормънд, твърдо заставаме зад каузата й, но в един момент се питаме дали по този начин не разрушава и влошава и без това изтичащия живот на полицай Уилъби, изигран от Уди Харелсън. Има ли право да го прави? Появява се и още един чудесен образ, този на Диксън, изигран от Сам Рокуел, чиито пък предразсъдъци са изцяло породени от комплексите му за малоценност. Мнението на зрителя за  този герой вероятно се е клатушкало от единия край до другия по време на филма. Такава синусоидална емоционална крива предизвикват и другите герои. Виждаме как драмата на една майка рефлектира върху цялата атмосфера в едно малко общество и как такива моменти разкриват в пълнота характерите на отделните хора.


2. Нелюбовь / Нелюбов
За съжаление това, че е руски филм, накара много "критици" и коментиращи да получат мозъчни обриви и да изсипят какви ли не абсурдни твърдения за него. Описаха го като критика срещу деспотично управление, а в рецензия на "Volture" една от авторките твърди, че "Нелюбов" карала хората да се радват, че не живеели под режима на Путин. Мен пък такива критици ме карат да проверя в кои щати е позволена маихуаната за медицински цели и дали удари с тиган по главата понякога не е по-добро решение. Когато се цапа изкуството, не се разбира и се превръща в нечий инструмент, е много пошло.
"Нелюбов" наистина е много суров, твърде обикновен, директен филм. Както на постерите, така и в началото на лентата виждаме едно дете с маланхолично лице, пълно с тъга, но и надежда. Родителите му са пред развод. Оставано без особен надзор, детето изчезва в една гора. Постепенно режисьорът Андрей Звягинцев, направил поредния си простичък шедьовър, ни показва незаинтересованата и твърде непрофесионална полиция, егоцентрична майка, заета с многочасови посещения в салоните за красота, безхарактерен баща. Героите целенасочено са направени по-скоро да дразнят зрителя, а образът на невинно детско лице те хваща за гърлото и те държи през целия филм обезпокоен, ядосан. Той остава в съзнанието и след филма, като назидание, като послание. Няма хепи енд, животът продължава. Дано поне хората си вземат поуките.

3. The Florida Project / Проектът Флорида
Ще ви призная нещо. Аз съм кинолицемер. Ходя в салоните и си давам парите предимно да гледам шумни филми с високи бюджети, наблъскани с визуални ефекти и лъскав реквизит. Ям пуканки и почти винаги излизам засрамен, че съм спонсорирал поредната фабрична безвкусица. По-рядко ходя да гледам фестивални филми, но там често показват творчески маструбации, опаковани като артхаус с много претенции, ала без покритие.
"Проектът Флорида" не е от споменатите, той е скромен независим филм с простичка фабула, правен е само с $2 милиона бюджет.  И ме кара да съжалявам, че не си давам парите за такива прожекции, а не да ги гледаме безплатно по "алтернативни платформи".  Творческият ентусиазъм влят в него обаче се вижда във всеки кадър. Режисьорът Шон Бейкър използва много ярки цветове за да създаде една почти детска атмосфера. Той е засегнал абсолютна същата тема като Звягинцев в "Нелюбов", дори посланията са същите, но е взет съвсем различен подход. Деца, израстват със самотни майки, вероятно бивши проститутки, захвърлени на произвола на съдбата. Но тези деца искат да изживеят своето детство, да проправят път към света, да получат от него каквото може да достави. Не всички имат късмета да се родят в подходяща среда. Уилям Дефо придава сериозна тежест с неговия покровителствен строг образ. Бих описал филма като картина, която има мрачна, тъжна, раздираща социална критика, но е наприсувана с ярки, весели цветове.

4. War for the Planet of the Apes / Войната за планетата на маймуните
Как да не харесам филм, в който хората са по-големи маймуни от самите маймуни?  Заключителната част на "Планетата на маймуните" е точна такава, каквато исках, а и трябваше да бъде. Съпоставянето между еволюирали маймуни и хора е намигване към сблъсъка сапиенс-неандерталци и тази борба по законите на природата много ми допадна. Режисьорът Мат Рийвз е поставил на карта оцеляването на двата вида и превръща сблъсъка в психологически и дори такъв на еволюционно ниво, а не толкова физически. Много силен образ на Уди Харелсън, който тази година участва в 2 от любимите ми филма. Не е зле, чиче. Но онези,  на които трябва да се преклоним, са създателите на специални ефекти. Удивен съм как са изпипали всеки шибан детайл на всяка маймуна. И аз харесвам комерсиално кино. Тогава, когато е направено добре.

5. The Shape of Water / Формата на водата
Нека се разберем. "Формата на водата" не показва нищо ново, историята е банално клише, а визията и дори героите напомнят много на такива от други филми, които вече сме гледали. Но точно това е идеята. Гийермо дел Торо е извадил филм-преклонение към всичко, което го е вдъхновило да стане кинотворец. Затова "формата" на произведението е като изваяно с продукти от европейското романтично кино и такива от американския класически хорър. Звучи като да смесиш плодова торта с риба тон. Но всъщност е елегантна кръстоска, събрала в едно симпатичните образи от "Амели Пулен" на Жан Жьоне, шестдесетарската атмосфера на Аки Каурисмаки, както и съществата от "Чудовището от черната лагуна" и "Блатното чудовище". Дел Торо го е оформил с финес,  дори с детски ентусиазъм. Не се е стремял да се надуе с ненужни философски балони, нито излишно да усложнява с туистове. Искал е всичко да е простичко, скромно и сантиментално.  И  се е получило дяволски добре. 

------

Bonus: Bad Genius / Лош генийТайланд има много странна репутация, а столицата им Бан(г)кок освен первезното си звучене е по-известна с изненадите, които крият някои добре гримирани компаньонки. Затова е учудващо как точно Тайланд извади най-интересния (поне за мен) азиатски филм на 2017. При това темата е за преписване по време на изпити, проблем, който в други случаи би приспал и сомнамбул, препил с две дамаджани кафе. В този край на света, където има голям дисбаланс между богати и бедни, образованието и измамите по време на изпити явно са се превърнали в добър бизнес, особено за по-скромните семейства. Създателят Пуунпирия е изградил филма   като напрегнат криминален трилър, напомнящ историите с банкови обири или борсовите измами. Актьорите са симпатични, а фактът, че "Лош гений" се превърна в най-успешния тайландски филм, изпреварил комерсиалните и особено популярни в този край кино-тупаници, е стъпка напред.

-------